Старобългарски речник
ѹмрьщвень 
ѹмрьщвень -ꙗ ср 1. Унищожение, погубване [прен.] пае же наше съпасен вьꙁьпїмъ. проповѣдмъ ѹмрьштвень дꙗволово. нестꙑхъ бѣсъ плѣн҄ен С 479.15 2. Сковаване, вкочанясване; тежко заболяване владꙑко же сцѣлт стьствьнꙑѧ съблаꙁнꙑ. же раꙁдрѣшт страшънꙑѧ ѫꙁꙑ. же ѹмрьштвен ѹдъно къ жвотьнѣ въꙁъват слѣ С 249.22—23 бꙑвꙑ вовода трокондъ. въ ѹмрьштвен въпадъ. ѹстрьм сꙙ отъ антохскааго велкааго града. вь велкѫѭ тѫ пѹстꙑн҄ѫ прт.  цѣл҄ень прѧт отъ ка божꙗ С 561.1 тѫ же мѹ хѹлѫ въꙁглаголавъшѹ о стнѣ. раслабѣ мѹ абь тѣло.  прѣдано бꙑ прьвѹѹмѹ ѹмръштвеню С 563. 23—24 Изч С Гр νέκρωσις ѹмрьштвень ѹмрьштвен ѹмръштвен Нвб Срв умъртвяване ОА ЕтМл БТР АР