Старобългарски речник
ѹморт сѧ 
ѹморт сѧ -ѹморѭ сѧ -ѹморш сѧ св сам сѧ ѹморт ὑπὸ ἀλλήλων ἀναλίσκομεν Погубим се един другиго, убием се беꙁакон сътворхомъ. дрѹгъ дрѹга хапьѭште.  дрѹгъ дрѹга ꙗдѫште сам сꙙ ѹморхомъ. лѣпо же бѣ намъ правꙿдѫ ꙁлха мѣт С 135.23—24 Изч С Вж. при ѹморт Нвб