Старобългарски речник
ѹмне 
ѹмне -ꙗ м ЛИ Хименей — еретик, отлъчен от църквата заедно с Филит поради неверието му в учението за възкресението [2Тим. 2.17—18] [...]нънаѣ тъщеглашенѣ отъ(мѣ)та. напае бо въꙁнесѫтъ сѧ неъств.  слово хъ. ѣко ганъгрена жръ обрѧщетъ. отъ нхъже естъ. ѹмне флтъ Е 2а 6 Изч Е Гр ῾Υμέναιος