Старобългарски речник
ѹмльат 
ѹмльат -ѹмльѫ -ѹмльш св несв 1. Замълча, млъкна, замлъкна народ же ꙁапрѣтшѧ ма да ѹмлъте. она же пае въпѣшете глѭшта. помлѹ нꙑ г снѹ двъ М Мт 20.31 ЗI А СК ꙇ гла емѹ дрѹже како вьнде сѣмо. не мꙑ одѣанѣ браъна. онъ же ѹмлъа М Мт 22.12 ЗI, А. Срв. СЕ 106b 18—19 ꙇ ꙁапрѣт емѹ съ глѧ. ѹмлъ ꙁд ꙁ него М Мк 1.25 З  отъвѣщавъ рее мъ. глѭ вамъ. ѣко аще  с ѹмлъѧтъ. камене въпт матъ М Лк 19.40 З ѣко ѹмлъахъ обетъшашѩ въсѩ кості моѩ. ꙁовѫште мі вьсь дьнь СП 31.3 онѣмѣхъ  съмѣрхъ сѩ і ѹмлъахъ отъ благъ. ї болѣꙁнъ моѣ обнов сѩ СП 38.3 Престана, спра.  раꙁгнѣвавъше сꙙ вьведошꙙ хъ пае вьнѫтрь. ꙗкоже не мѣт мъ нкоѧже млост. славвъше же ба ѹмльашꙙ С 134.8 2. Затихвам, преставам [образно] хе бже нашъ. побѣдлъ ес вꙿсѧ глꙑ. неьствꙑхъ. вꙿсь же дхъ нѣмꙑ. ꙇ вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ нѣмѫ. ѹмⷧъѧщѭѭ гла. ꙇ вꙿсь дхъ лопотвꙑ СЕ 43а 16—17 3. Премълча, не отговоря, не кажа, не съобщя нещо ꙇ егда бꙑстъ гласъ. обрѣте сѧ съ еднъ. ꙇ т ѹмлъашѧ. ꙇ нкомѹже не вьꙁвѣстшѧ въ тꙑ дьн М Лк 9.36 З  отъвѣштавъ рее съ рее къ ꙁаконьнкомъ  фарсѣемъ глѧ. аште достотъ въ соботꙑ цѣлт. он же ѹмлъашѧ М Лк 14.3 З, СК. Срв.Лк 14.4А могѫщомѹ же ѹкрѣпт в. по еванглю моемѹ.  проповѣданю схвѹ. по ѡкръвеню тан. лѣт вѣн. ѹмлъанѣ (погр. вм. ѹмлъанꙑѧ, Мирчев, Кодов, с. 255) ꙗвлъш сѧ ннѣ Е 4б 8 сі есі створілъ омлъаⷶхъ. (погр. вм. ѹмлъаⷶхъ, Север., с. 64, бел. под линия) вьꙁнепъштева беꙁаконье СП 49.21  молꙙ ѧ не прославьно то сътворт. нъ ѹмлъат бꙑвъше С 551.12 4. Прен. Утихна, усмиря се ꙁемлѣ ѹбоѣ сѩ  ѹмлъа. вьнегда воскръснетъ на сѫдъ бъ. да ѹпасетъ вьсѩ кротъкꙑѩ ꙁемлі СП 75.10 Срв. К12b 5 С448.5 Спра да се трудя, отпочина си. въꙁвраштьшѧ же сѧ ѹготовашѧ ароматꙑ. ꙇ мѵро. ꙇ въ соботѫ ѹбо ѹмлъашѧ по ꙁаповѣд М Лк 23.56 З М З А СК Е СП СЕ К С Гр σιωπάω φιμόομαι σιγάω ἡσυχάζω ѹмлъат ꙋмлъат Нвб умълча [се], умълчавам [се] ОА ВА НГер БТР ДА