Старобългарски речник
ѹмрт 
ѹмрт -ѹмрѭ -ѹмрш св Успокоя, умиря, внеса мир в нещо їхъ хе бе жꙁнъ нашѫ ѹмр. да поемъ тѧ  славмъ Е 7б 2 Изч Е Гр ἐν εἰρήνῃ κυβερνάω Нвб умиря ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР