Старобългарски речник
ѹмлосрьдт сѧ 
ѹмлосрьдт сѧ -ѹмлосрьждѫ сѧ -ѹмлосрьдш сѧ св Смиля се, умилостивя се, проявя милосърдие тѣмь же прпадаѭ т. покланѣѩ колѣнѣ срца моего. ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго. ѹкрот сѧ СЕ 79а 10 да мол҄ѫ тꙙ ле бж помлꙋ мꙙ  прм. да не бѫдѫ ꙁвѣрьм ꙁѣдена. тъгда же ѹмлосрьдвъ сꙙ вьведе ѭ.  прѣдъставвъ  водѫ  хлѣбъ С 516.1 ѹбогъ же нѣкꙑ ... плаꙙ  рꙑдаѧ глаголааше длъжнка мѣт блꙁъ не мошт же сꙙ мѹ мъ скѹпт. ѹмлосрьдвъ же сꙙ правьдъ же. же ного нꙿсоже мꙑ. дастъ клюсꙙ ѹбогѹѹмѹ С 551.29 Изч СЕ С Гр σπαγχνίζομαι ѹмлосръдт сѧ Нвб Срв милосерд, милосерден прил книж остар ОА ВА РБЕ милосердие ср книж остар ОА ВА РБЕ милосърден прил милосърдие ср БТР АР