Старобългарски речник
ѹмлт сѧ 
ѹмлт сѧ -ѹмлѭ сѧ -ѹмлш сѧ св 1. Умиля се, трогна се, развълнувам се слꙑшавъ бож рабъ. ѹмлвъ сꙙ отъ благодѣт нападе на вꙑѭ его.  облобꙑꙁаѧ  глаголааше. не пеалѹ сꙙ ꙁѣло брате. н отъа сꙙ свого спсеньꙗ С 526.11 2. Успокоя се, примиря се, престана да въспоетъ тебѣ слава моѣ  не ѹмолі сѩ (погр. вм. ѹмілѭ сѩ, Север., с. 35, бел. под линия). гі бъ моі вь вѣкъ сповѣмъ ті сѩ СП 29.13 събьрашѩ сѩ на мѩ ранꙑ ї не юхъ. раꙁдѣлшѩ сѩ. ї не ѹмлшѩ сѩ. мѫшѩ мѩ подрѣжашѩ мѩ. подрѣжанімъ СП 34.15—16 3. Разкая се, покая се гнѣвате сѩ а не съгрѣшаіте ѣже глте вь срціхъ вашіхъ. на ложіхъ вашіхъ ѹмолітъ сѩ (погр. вм. ѹмлте сѧ, Север., с. 3, бел. под линия) СП 4.5 Срв. СП29.13 СЕ73а 15 Изч СП СЕ С Гр κατανύσσομαι ѹмілт сѩ Нвб умиля [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР