Старобългарски речник
ѹмл҄ень 
ѹмл҄ень -ꙗ ср 1. Печал, страдание, скръб ащ(е кꙿ)то матъ ѹм()ленье.  слъꙁъ вь м(...)хъ. да помолтꙿ сѧ гв(.) да ꙁбѣж(..) ѿ тоѩ скръб (в)елкъ(..) Р IV 1.8—9 аві людемъ своімъ жестокаа. напоілъ нꙑ есі вна ѹмленьѣ. далъ есі боѩщімъ сѩ тебе ꙁнаменье. ѹбѣжаті отъ лца лѫка СП 59.5 2. Покаяние, разкаяние, смирение нъ врѣмѧ естъ юже. къ стѣі. ꙇ страшънѣі трапеꙁѣ прістѫпіті. вьсі ѹбо да прістѫпімъ. съ оіштеньемь. ꙇ съ цѣломѫдръствіемь подобномь. ꙇ съ многомь ѹміленьемь. не бѫді нікътоже сьде ꙇюда сꙑ К 8а 7 жт їꙗкѡва рънорꙁьца. много мꙑ ѹмл҄ень. многꙑхъ благꙑн҄ꙙ.  дш полеꙁьнꙑхъ добродѣан С 513.15 не бесѣдѹѧ н къ комѹже. не глагол҄ꙙ. н къ дномѹ. нъ сь горъкъм сльꙁам.  несьтрьпмꙑмь въꙁдꙑханмъ.  съ многомъ ѹмл҄енмъ. вьсе врѣмꙙ прѣпроводвъ. дꙿващд вь недѣл двьрьцꙙ отвръꙁаѧ С 528.28 Изч СП К С Р Гр κατάνυξις νῆψις ѹм()ленье ѹміленье ѹмл҄ен Нвб умиление ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР