Старобългарски речник
ѹмарꙗт 
ѹмарꙗт -ѹмарꙗѭ -ѹмарꙗш несв Убивам, умъртвявам грꙙдѣте рее вьслѣдъ мене  сьтворѫ вꙑ ловьцꙙ ловѣьскꙑѧ. новъ стъ въ стнѫ обраꙁъ лова сего. ловꙙшт бо прсно отъ водъ ꙁносꙙтъ рбꙑ.  ѹмараѭтъ. ѹлавьꙗмо С 496.5 Осъждам на смърт. анѳупатъ рее. не достотъ т кръстꙗнѹ сꙙ нарцат. лꙿма повелѣн непобѣдмꙑхъ цръ. ѹмаратъ тꙙ С 100.12 Изч С Гр ϑανατόω νεκρόω ѹмарат Нвб Срв умарям диал ОА ВА НГер ЕтМл БТР уморявам, уморя ОА Дюв ЕтМл БТР АР