Старобългарски речник
ѹлѫт 
ѹлѫт -ѹлѫѫ -ѹлѫш св Определя, поставя по стнѣ с люд ѫродв а не мѫдр. спръва бо ѹлѫен на ꙁаконъ. н въ послѣдн҄мь мѣстѣ напсан бꙑшꙙ богопоꙁнанꙗ С 335.24—25 Изч С Гр τάσσω Нвб Срв лъча ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА