Старобългарски речник
ѹльстт 
ѹльстт -ѹльщѫ -ѹльстш св Оклеветя, излъжа; измамя їже не ѹлъстітъ ѩꙁꙑкомъ своімъ. ні сътворітъ іскрьнюмѹ сі ꙁьла. поношеньѣ не пріѩтъ на бліжънѩ своѩ СП 14.3 Изч СП Гр δολόω ѹлъстіт Нвб Срв [пре]лъстя ОА ВА БТР лъстя остар ВА РБЕ