Старобългарски речник
ѹлѹт 
ѹлѹт -ѹлѹѫ -ѹлѹш св 1. Получа, придобия, сдобия се а съподобльше сѧ вѣкъ тъ ѹлѹт.  вьскрѣшене еже отъ мрътвꙑхъ. н женѧтъ сѧ н посагаѭтъ М Лк 20.35 З сего рад въсе тръпѫⷧ ꙁбранꙑхъ рад. да  т спсене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ їсѣ. съ славѡѫ вѣнѡѫ Е 1а 16—17 ꙇ тебѣ ое сповѣдаѭ сѧ. не могѫ бо цѣленѣ ѹлѹт. ѣꙁвѣ гнѭщ въ срц моемь СЕ 67b 26 нъ аще сповѣдаѩ сѧ. млътѹетъ сѧ своемѹ господнѹ. да покрꙑѭтъ сѧ емѹ дѣла его. ꙇ млость ѹлѹтъ СЕ 68b 23  облѣетъ сѧ беꙁъ стьлѣнѣ аћлъ. ꙇ прьтетъ сѧ стѣмь твоемь стадѣ.  да ѹлѹтъ десное твое стоѣне.  слштъ блаженꙑ гласъ СЕ 99b 7 ꙇ съподоб . съ свѣтълоѭ свѣщеѭ. непостꙑдъномь лцемь. съ свомь женхомь сърѣст. хѹ бѹ нашемѹ. ꙇ нбсъное ѹлѹт црство СЕ 100b 10  непрꙗꙁннъ сѣт вꙑше бꙑвъше. вѣьнаа благаа ѹлѹт. благодѣтѭ  ловѣколюбмъ г нашего їу ха С 498.7 Достигна [образно]. нъ егоже не створі нбо. кръстъ въꙁможе. ꙇ егоже слъньце не можаше ѹлѹіт. крстъ въсьѣвъ просвѣт К 10а 28 2. Предназнача, насоча не мо рее ѹен дьнесь. младенштемь бо стъ ѹлѹено. отъ съврьшвъшааго ꙁ ѹстъ младенштемъ  съсѫштмъ хвалѫ С 320.24 Изч М З Е СЕ К С Гр τυγχάνω ἐπιτυγχάνω ἀφιερόω διδάσκω ѹлѹіт Нвб улуча ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР