Старобългарски речник
ѹловл҄ень 
ѹловл҄ень -ꙗ ср Плячка [образно] блаженꙑ кодратъ поꙗше глагол҄ꙙ. благословьнъ гь. же не дастъ насъ на ѹловен ꙁѫбомъ хъ С 119.4—5 Изч С Гр ϑήρα ѹловен Нвб уловение остар ВА Срв улов м БТР АР улавяне ЕтМл уловяване НГер