Старобългарски речник
ѹловт 
ѹловт -ѹловлѭ -ѹловш св 1. Уловя, хвана повелѣ же комс ставт кръкꙑгѫ.  въпрашааше раба божꙗ арꙿтемона. како ꙁвѣр сꙗ ѹлов. мьнѣаше бо комсꙿ ꙗко птам сѫтъ  кротьц С 223.14 Образно. ѣко се ѹловішѩ дшѫ моѭ. нападѫ на мѩ крѣпьц СП 58.4 тъгда  рбꙑ бесловесьнꙑѧ ꙁнесошꙙ водъ нꙑнꙗ же рꙑбꙑ словесьнꙑѧ  дѹховьнꙑѧ намꙿ породшꙙ. апостолъм ѹловьн С 496.2 Прич. мин. деят. като същ. ѹловл҄енꙑ ϑηρευϑείς Уловен, хванат, похитен старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь. прѣжде ѹловьнѹѹмѹ оть н҄хъ адамѹ С 328.28 ѹловл҄ьше м мн οἱ ϑηρεύσαντες Тези, които са уловили; похитителите сце раꙁѹмьнꙑмъ  дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь С 328.27—28 2. Прен. Издебна, уловя някого за нещо лаѭще его ѹловт нѣъто отъ ѹстъ его. да на нь вьꙁглаголѭтъ М Лк 11.54 З прготова го. събрат вьсꙙ послѹшаѭштꙙѧ го. дрѹгꙑ  срьдобол҄ѫ  рабꙑ. на лаꙗн стааго мѫжа. да  ѹловвъ въꙁможетъ отъ странъ тѣхъ прогнат С 514.27—28 мат бѹ благолⷭ҇овленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ. еѫже лѫкав понорьлв ꙁьлоѹб. ѡкаѣнаго мѧ ѹловьль.  ада спасеш мѧ. да славославлѫ тѧ. многопрѣпѣтаѣ ТФ А 15 3. Прен. Пленя, покоря, спечеля [с нещо] ꙇ сѣдѧщмъ нꙁъ. въсхождене покаꙁавъ. старааго ꙁълодѣа. ꙇ глѫбнънааго ꙁмѣ. бгомѫдрꙑмь хѫдожьствомь. ѹловль. ꙇ ѫꙁам вѣьнам. вь прѣсподьнхь СЕ 63b 12 глагола же к н҄емѹ рабъ бож артемонъ. словесемь хрстосомъ с ѹловьн бꙑшꙙ С 223.17—18 она же свомъ стѹдомъ трьпꙙшт.  хотꙙшт го ѹловт.  на похотѣнь ꙁъло стааго првест С 516.18 4. Прен. Нахвърля се [на някого, нещо], поразя ѹловѩтъ на дшѫ праведьніѫ. ї кровь неповіньнѫ осѫдѩтъ СП 93.21 Изч М З СП СЕ ТФ С Гр ἀγρεύω ϑηρεύω παγιδεύω δελεάζω ἁλιεύω ἀγκιστρεύω ѹловіт Нвб уловя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА