Старобългарски речник
ѹлещ 
ѹлещ -ѹлѧгѫ -ѹлѧжеш св Утихна, стихна, престана ꙇ въставъ ꙁапрѣт вѣтрѹ. ꙇ рее морю мль  ѹстан.  ѹлеже вѣтръ  бꙑстъ тшна велѣ М Мк 4.39 З ꙇ вьнде къ нмъ вь корабь. ꙇ ѹлеже вѣтръ. ꙇ ѕѣло ꙁлха въ себѣ двлѣахѫ сѧ  ѹжасаахѫ сѧ М Мк 6.51 З. Срв.Мт 14.32 СК прстѫпьше же въꙁбѹдшѧ  глѭште [...] наставъне погꙑблемь. онъ же въставъ ꙁапрѣт вѣтрѹ. ꙇ влъне(н)ю водънѹмѹ  (ѹ)леже. ꙇ бꙑстъ тшна М Лк 8.24 Изч М З А СК Гр κοπάζω παύομαι Нвб улегна, улягам ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР