Старобългарски речник
ѹлавлꙗт 
ѹлавлꙗт -ѹлавлꙗѭ -ѹлавлꙗш несв 1. Улавям, хващам сьрѣте  рабъ бож артемонъ. дꙑ ꙁꙿ лова. двѧѧ жвотꙑ ѹлавьꙗѧ словомъ хсовомъ С 223.5 2. Прич. сег. страд. като същ. a) ѹлавлꙗмо ср ед a) τὰ ἁλιευόμενα Това, което е уловено; улов грꙙдѣте рее вьслѣдъ мене  сътворѫ вꙑ ловьцꙙ ловѣьскꙑѧ ... ловꙙшт бо прсно отъ водъ ꙁносꙙтъ рбꙑ.  ѹмараѭтъ. ѹлавьꙗемо. мꙑ вълагамъ.  жвꙑ бꙑваѭтъ ѹлавьꙗм С 496.6 b) ѹлавлꙗм м мн οἱ ἁλιευόμενοι Тези, които са уловени грꙙдѣте рее вьслѣдъ мене  сътворѫ вꙑ ловьцꙙ ловѣьскꙑѧ ... ловꙙшт бо прсно отъ водъ ꙁносꙙтъ рбꙑ.  ѹмараѭтъ. ѹлавьꙗемо. мꙑ вълагамъ.  жвꙑ бꙑваѭтъ ѹлавьꙗм С 496.7 Изч С Гр ϑηρεύω ѹлавьꙗт Нвб Срв улавям, уловя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР