Старобългарски речник
ѹкрѣплꙗт 
ѹкрѣплꙗт -ѹкрѣплꙗѭ -ѹкрѣплꙗш несв Подкрепям, укрепвам, давам сили ав же сѧ емѹ анћлъ. с нбсе ѹкрѣплѣѩ  М Лк 22.43 З А СК помоле сѧ третьцеѭ. тожде слово глѧ. пѹще потъ сво на ꙁемⷧѭ. акꙑ кръвь. емѹже сѧ ав отъ нбс аћлъ. ѹкрѣплѣѩ срце его СЕ 47а 24 такожде  їно много поѹаахѫ свꙙтаꙗ.  дрѹгъ дрѹга акꙑ благодѣтьнꙑмъ масломъ. на трьпѣн мѫкꙑ  на съврьшен мѫенꙗ. помаꙁаѭште ѹкрѣпьꙗхѫ С 256.10  потомъ пршъдъ къ рабѹ бжю акѡвѹ. на мноꙁѣ го акꙑ оцъ прснꙑ ѹкрѣпьꙗѧ каꙁааше. на толко же прѣжденареенаа жена. отъ покааньꙗ къ хсѹ сꙙ прведе С 517.30 аб же аꙁаахѫ танꙑѧ хъ страст.  вьстаꙗхѫ ѹкрѣпьꙗмꙑ. стꙑмъ  прснꙑмъ съдравїмъ С 557.6 Изч М З А СК СЕ С Гр ἐνισχύω ἐπιστηρίζω ѹкрѣпьꙗт ѹкрѣплѣт Нвб укреплявам остар ВА укрепявам [се], укрепям [се] ОА НГер ЕтМл БТР АР