Старобългарски речник
ѹкротѣт 
ѹкротѣт -ѹкротѣѭ -ѹкротѣш св Укротя се, стана кротък, усмиря се прѣжде же сꙑ сверѣпꙑ поганнъ. потом же стааго кръштеньꙗ даромъ ѹкротѣвъ. оста ѹ н҄его тъгда ноьско жт въꙁлюбвъ С 560.22 Изч С Нвб укротя [се], укротявам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА