Старобългарски речник
ѹкро
ѹкро
-ꙗ
м
Саван, покров; превръзка
ꙇ ꙁде ѹмерꙑ. обѧꙁанъ ногама рѫкама. ѹкроемь. ꙇ лце его ѹбрѹсомъ обѧꙁано. гла мъ съ раꙁдрѣште не дѣте его ꙇт
М
Йо 11.44
З
А
СК
лаꙁаре грꙙд вънъ. ꙁлѣꙁе мрътвꙑ ѹвꙙꙁанъ ѹкро
С
311.13
не можааше л ѹкро отрѣшт. мже сам погрбаѭште съвꙙꙁашꙙ. да свом ѫꙁам поꙁнаѭтъ ꙁнамаꙗ
С
311.18
въꙁъва гласомъ велкомъ глагол҄ꙙ лаꙁаре грꙙд вънъ. аб ꙁлѣꙁе мрьтвꙑ. съвꙙꙁанама рѫкама ногама ѹкро
С
317.7
тꙑ же лаꙁара не вдш въставьша отъ гроба. мрьтвааго съ жвꙑм сѫшта. на веерн҄ съ господьн҄ вьꙁлежꙙшта. нъ ѹкроѧ мрьтвааго рѣшш. а свого невѣрьства не рѣшш. гробънꙑ камꙑ отъвалꙗш
С
338.26
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
κειρίαι
Нвб
Ø