Старобългарски речник
ѹкраст сѧ 
ѹкраст сѧ -ѹкрашѫ сѧ -ѹкрасш сѧ св Украся се, разкрася се [образно] благовѣрьнꙑмъ желан сѹгѹбшꙙ. днѫ побѣдѫ вьс благѫѭ вѣрѫ вьꙁдвгошꙙ. дінѣмъ же  вѣньцемъ. правдꙑ ѹкрасшꙙ сꙙ. о хѣ їсѣ г нашемъ С 97.18—19 сам сь агг҄елꙑ жт мѫште. да прѣславьнъ нꙑнꙗ херсоньскꙑ градъ бꙑстъ. въ багъра мѣсто  рьвьн. стꙑхъ оцъ  арꙿхеппъ кръвьѭ ѹкрасвъ сꙙ. сꙑнꙑ прѣтворвъ обоѭдѹ несѣкомааго камꙑка С 543.3 Изч С Гр κατακοσμέομαι Вж. при ѹкраст Нвб