Старобългарски речник
ѹкорт 
ѹкорт -ѹкорѭ -ѹкорш св 1. Укоря, упрекна он же ѹкоршѧ   рѣшѧ. тꙑ ѹенкъ ес того. мꙑ же мосеов есмъ ѹенц М Йо 9.28 З А їѡсфа тъкнѫ вдѣн ѫтробꙑ.  ꙁнца вьꙁраѧ дѣвѫ ѫтробѫ съмотрѣше. въпрашат хотѣаше. тоже мльат мѹ нѹжда бѣаше.  ѹкрꙑт (погр. вм. ѹкорт, Й. Заимов, М. Капалдо, т. I, с. 499, бел. под линия) хотѣаше акꙑ продавъшѹѹмѹ дѣвъства съсѫдъ С 240. 6 Презра. ѣко ѹслꙑшаті гню. ꙇ до послѹшаньѣ ѹнѣе дара благо ѣко прѣꙁьрѣ слово гне. ꙇ ѹкорітъ тѧ гъ ѹнебꙑтівъ владꙑкѫ ꙇ пакꙑ правъ да въꙁносітъ ѩꙁꙑкъ К 3а 2 2. Оскърбя, обидя, унизя ѹкорь же  родъ съ во свом.  порѫгавъ сѧ. облъкъ і вь рꙁѫ свѣтълѫ. въꙁврат  къ платов М Лк 23.11 З гда мъ бѣ лѣпо обратвъше слово глаголат.  ꙿто сътвормъ ꙗко стааго ѹкорхомъ. ꙗко божю сꙑнѹ вѣрꙑ не ѧхомъ С 387.20 съдѣствѹѭште же молмъ не въ тъште прт благодѣт бжѧ вамъ.  въꙁъваномъ братеѭ гнеѭ не ѹкорт таковꙑѧ бжѧ благодѣт ЗЛ Iа 18—19 Оскверня. тъ ѹбо въшьдъ въ градъ. въ црькъве велкѫѭ. ѭже съꙁъда цѣсарꙿ коньстатнъ. ѹкор  беꙁъьствова ѭ. кон҄емъ граждъ сътворвъ ѭ. а олтарь свомѹ кон҄ѹ отълѫ стаꙗт С 214.30 3. Прич. мин. страд. като прил. ѹкор҄енъ, –ꙑ a) ἐξουδενωμένος Презрян, достоен за презрение побѣдтель естъ на вꙿсѧ твоѩ  тѧ самѫ. вьшедъшѭѭ нꙑнѣ вь тѣло се. трѧсавце. ѹкоренаа ѩꙁе. даромь ба бесъмрътънааго СЕ 48b 15  тъ мꙙ ꙁбавъꙗтъ  хрант. непороьна отъ рѫкъ вашхъ.  отъ рѫкѹ цѣсара вашего ѹкоренааго. же сътворьшааго  бога не вѣстъ С 269.22 b) ἐπονείδιστος Обиден, унизителен, опозорен і ста крьстъ многосльнаꙗ сла. стрѣла невдома. бꙑл беꙁвештьно. стонкъ болѣꙁн рѣшꙙ. ѹкоренаꙗ слава. ꙗкоже аште несьвѣдьнаꙗ глагол҄ѫ на о хрстосѣ. аште  несьвѣдьнаꙗ ѹдеса сповѣдаѧ С 428.7 М З А СЕ К С ЗЛ Гр λοιδορέω ὑβρίζω ἐξυβρίζω ἐνυβρίζω καϑυβρίζω ἐξουϑενέω ѹкоріт Нвб укоря, укорявам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА ЕА