Старобългарски речник
ѹкорꙁньнъ
ѹкорꙁньнъ
-ꙑ
прил
Срамен, позорен, оскърбителен
відѣхъ осѫжденье етеро. цѣсарствіе проповѣдаѭште. відѣхъ ѹкоріꙁнънꙑмь вѣньцемь. благодѣть свьтѧштѭ сѧ. елі бо распінаемъ цѣсарюетъ
К
11а 35
ꙇюдѣі же ѹбо інꙑ внꙑ оставльше. на кръстъ сѧ ѹстръмішѧ. страшънꙑ ѹкоріꙁнꙑ. прімꙑшлъше съсѫдъ. ꙇ ꙁаконнѫѭ клѧтвѫ
К
11а 9
Изч
К
Гр
ἑν τῇ κατηγορίᾳ
[τῆς] ἀτιμίας
ѹкоріꙁнъ
ѹкоріꙁнънъ
Нвб
укоризнен
книж
остар
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД