Старобългарски речник
ѹкорꙁна 
ѹкорꙁна -ꙑ ж Укор, хула, обида то слꙑшавъше отъ стааго мѫжа. града того мѫж. рнѫшꙙ сꙙ на ѹкорꙁнꙑ  бьньꙗ. не послѹшаѭште го С 535.19 ѹкорꙁнѣ творт Правя за подигравка, за присмех; позоря ꙇ сномъ свѣтѹ кръстьѣномъ. ꙇ поганомъ стое кръстенье въ ъсть вельѭ мѣті. а не ѹкоріꙁнѣ творітье. ꙇ къмотрам своімі. ꙇ дъштерьм. ꙇже отъ стаго кръштеньѣ не съмѣшат сѧ К 2а 19 Изч К С ѹкоріꙁна Нвб укоризна остар диал ВА НГер БТР АР РРОДД Срв укоризън ж книж остар ОА