Старобългарски речник
ѹкорент 
ѹкорент -ѹкоренѭ -ѹкоренш св Вкореня, направя да се прихване прꙁьр на вноградъ съ. ꙇ насад . ꙇ ѹкорен . ꙇ ѹглѫб мⷧсть твоѭ на нь. оград  острогомь СЕ 14а 3 Изч СЕ Гр ῥιζόω Нвб укореня [се] остар ВА НГер АР