Старобългарски речник
ѹкланꙗт сѧ 
ѹкланꙗт сѧ -ѹкланꙗѭ сѧ -ѹкланꙗш сѧ несв 1. Отдръпвам се, отстранявам се не мол҄ꙗаше л госпожда своꙗ ꙁѣло.  свободѫ обѣштаваѭшт. тъьѭ а бꙑ ѧ послѹшалъ. т ѹгод  сътворлъ. не лко же л она теааше къ н҄емѹ. толко онъ ѹклан҄ꙗаше сꙙ ѧ С 365.29 2. Прич. сег. деят. като прил. ѹкланꙗѩ сѧ ἐκκλίνων Който отстъпва от правия път; безбожен, неправеден не прільпе мьнѣ сръдьце лѫкаво. ѹкланѣѭштаа сѩ отъ мене ꙁълаго не ꙁнахъ СП 100.4 3. Прич. сег. деят. като същ. ѹкланꙗѭще сѧ м мн οἱ ἐκκλίνοντες Тези, които се отклоняват; отстъпниците ꙁапрѣтлъ ес гръдꙑмъ. проклѩт ѹкланѣѭштеї сѩ отъ ꙁаповѣдеї твоїхъ СП 118.21 ѹблаж гі благꙑмъ. ї правꙑмъ срцмь. ѹкланѣѭштѩѩ же сѩ въ раꙁвраштенѣ поведетъ гь СП 124.5 ѹкланꙗт сѧ страхꙑ ἰλιγγιάω Стъписвам се, отдръпвам се от страх покарѣѧ сꙙ прсꙙгохъ. ꙗкоже моштьно стѫпа т. вельствмꙿ же ѹкаꙁаньꙗ. сьделѣва. (!) ѹкланꙗѭ сꙙ страхꙑ.  отъвьсѫдѣ съдръжѫ сꙙ. како сьрꙙштѫ се дѣꙗн С 508.15— 16 Изч СП С Гр κάμπτω ѹкланѣт сѧ Нвб укланям се ВА уклонявам се НГер АР