Старобългарски речник
ѹкаꙁъ 
ѹкаꙁъ -а м 1. Поука, наставление  пеальнъ  глагол҄етъ. прскръбьна стъ дѹша моꙗ до сьмрьт.  вьсꙙ т ѹкаꙁꙑ дастъ. да хранш тꙑ мѣрꙑ.  данааго т правьнꙗ раскаꙁш С 383.9 2. Доказателство, свидетелство отъвѣшташꙙ мѹ ждове. ашт сь не бꙑлъ ꙁълодѣ. то не бꙑхомꙑ т го прѣдал. велкъ дѣлъ ѹкаꙁъ. беꙁъ ѹстава отьвѣтъ. повѣждъ ꙁьль.  не твор лѫкъ послѹшнкомъ С 433.2 грꙙдѣте вдте мѣсто. жде лежа. того рад въꙁꙙ камꙑ. ꙗкоже  отъ сего тѣма вьꙁꙙт ѹкаꙁъ.  рьцѣта ѹенкомъ ꙗко ѹꙁьрте  въ галле С 445.20 Изч С Гр ὑπόδειγμα ἀπόδειξις Нвб указ ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА