Старобългарски речник
ѹкаꙁатII 
ѹкаꙁат -ѹкаꙁаѭ -ѹкаꙁаш несв Излагам, разяснявам, разкривам а с на дъскꙑ рътаѭште.  многꙑ поѹстшꙙ на мѫжьство обо. хъже бо слово по повѣстѭ  слѹхомъ ѹкаꙁаатъ сѧ. тѣхъ же  кꙿн҄гꙑ мльꙙштꙙ подражанмъ покаꙁаѭтъ С 83.13 по семь  оно покаꙁатъ. ꙗко сънъ сьмрьть стъ. съпаахѫ бо рее. въ полѹношт же вьпл҄ь бꙑстъ. л пртьѫ ѹкаꙁатъ се С 372.15—16 ѹкаꙁат сѧ Изч С Гр παρίστημι ἐπιμένω Вж. при ѹкаꙁатI Нвб