Старобългарски речник
ѹкаꙁатI 
ѹкаꙁат -ѹкажѫ -ѹкажеш св 1. Укажа, покажа, посоча аще хощеш п҇рⷬкѹ. л аплѹ. л мⷱкѹ а҃. л свⷳ҇кѹ. л оцмъ. л сповѣдьнкѹ. л прднѹ. л женамъ стамъ. л мⷱкъ мноѕѣхъ. не нароітѹ творт. сьде щ ѹкажеⷨ҇ А 157b 14 обае ко. наѹта мꙙ. аште то двно отъ ловѣкꙿ сътворено бꙑстъ. ѹкажта м. аште то ново ав сꙙ въ твар. ко. рее клеѡпа С 476.1 2. Изложа, разясня, разкрия обае вѣсте лко васъ скѹссте ꙁмѫ. ꙗко тꙙжекъ стъ обраꙁъ тоѧ мѫкꙑ. нѣстъ бо нѣмъ ѹкаꙁат нъ скѹшьшїмъ. тѣло бо вь стѹдень въпадъ. ꙁапрьва ѹбо вьсе оснꙗтъ С 89.13 слꙑша повелѣнꙗ мрътвꙑ.  съмрьтънꙑѧ раꙁврьже ꙁаконꙑ. да срамьꙗѭтъ сꙙ новѣрьнц. ѹкаꙁа бо слово. ꙗко не мрьтвааго дѣл҄ьма въскрьсенꙗ бꙑстъ молтва С 310.10 кꙿто помьтъ враев трѹждаѭштѹ сꙙ.  толкъ пѫть вьꙁемьѭштѹ ꙗвѣ ѹкажетъ. ꙗко не тъьѭ въ благодѣт С 361.1 Изч А С Гр ἀποδείκνυμι ἀποδείκνυμαι ἐνδείκνυμαι Нвб укажа, указвам ОА ВА ЕтМл БТР АР