Старобългарски речник
ѹкаꙁань 
ѹкаꙁань -ꙗ ср 1. Указание, предписание, наставление вьꙁьм  дрѹго ѹкаꙁан отъ свꙙтааго ѱанꙗ С 304.28 се вꙑкн.  стааго псанꙗ въꙁем. ѹкаꙁанꙗ.  о рѫжьнѣѣмъ смѣсѣ. послѹша соломона въ мѫдростехъ глагол҄ѫшта С 356.23 ꙁаконѹ ѹбо црькъвнѹѹмѹ. покарѣѧ сꙙ прсꙙгохъ. ꙗкоже моштьно стѫпа т. вельствмꙿ же ѹкаꙁаньꙗ. сьделѣва. ѹкланꙗѭ сꙙ страхꙑ.  отъвьсѫдѣ съдръжѫ сꙙ С 508.15 2. Доказателство, свидетелство о мѫен памꙙт. како сꙑтость бѫдетъ любꙙштїмъ мѫенкꙑ. ꙁан҄еже къ добрꙑмъ клеврѣтомъ. ьсть  ѹкаꙁан стъ прꙗꙁн. къ обьштѹѹмѹ владꙑцѣ С 82.4—5 да како прдѫтъ ѹенц го  ѹкрадѫтꙑ . да ѹбо аште гробъ ꙁапеатьлѣтъ сꙙ. не бѫдетъ прокаꙁьства нкогоже. да  бес пьрꙙ ѹбо ѹкаꙁан вьскрѣсьно. о н҄емꙿже вꙑ продлъжсте рѣъ С 440.6 аште  мнѣ не вѣрѹта. то того словеса помѣнѣта. да  мнѣ не не вѣрѹтѣ. (!) тае  но ѹкаꙁан. грꙙдѣте вдте мѣсто. жде лежа С 445.18 Изч С Гр ἀπόδειξις ὑπόϑεσις ѹкаꙁан Нвб указание ОА ВА БТР АР