Старобългарски речник
ѹставл҄ень 
ѹставл҄ень -ꙗ ср Разяснение, изяснение; доказателство да аште не бꙑ ндꙿногоже прокаꙁьства. то ѹже въста авѣ  бес пьрꙙ. вждъ како  не хотꙙште трѹждаѭтъ сꙙ. о ѹставьн стньнѣѣмъ С 440.11 Изч С Гр ἀπόδειξις ѹставьн Нвб Срв [на]ставление