Старобългарски речник
ѹже 
ѹже нареч 1. Вече юже бо  секъра пр корен дрѣва лежітъ. всѣко ѹбо дрѣво. еже не творітъ плода добра. посѣкаемо бъваетъ  въ огнъ въмѣтаемо А Мт 3.10 Срв.Лк 3.9 М З А СК аꙁъ же глѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ же вьꙁьртъ на женѫ съ похотѭ. юже любꙑ сътвор съ неѭ въ срдц своемь М Мт 5.28 З поꙁдѣ же бꙑвъшѹ прстѫпшѧ къ немѹ ѹенц его. глѭште. пѹсто естъ мѣсто. ꙇ годна мнѫ юже отъпѹст народꙑ. да шедъше вь блжьнѧѩ градъцѧ. кѹпѧтъ брашъна себѣ М Мт 14.15 З А СК платъ же дв сѧ аште ѹже ѹмърѣтъ. прꙁъвавъ сътънка аште ѹже ѹмьрѣтъ М Мк 15.44 З А  посъла рабъ сво въ годъ веерѧ. решт ꙁъванꙑмъ грѧдѣте. ѣко ѹже готова сѫтъ вьсѣ М Лк 14.17 З А СК рѣхъ вамъ юже  не слꙑшасте. то хоштете пакꙑ слꙑшат. еда  вꙑ хоштете ѹенц его бꙑт М Йо 9.27 З А ѹже вꙑ ст есте. ꙁа слово еже глахъ вамъ М Йо 15.3 З А СК л жьръшемъ богомъ саномъ велкомъ  ьстемъ  даромъ достономь бꙑт. л не покорвъшемъ сꙙ отъѧт поꙗсꙑ  воньство.  отънѫдь ѹже прѣдат мѫкамъ С 73.28 мат дꙿного блаженꙑхъ. тѣхъ вдѣвъш прокꙑхъ. ѹже стѹденѭ ѹмеръшꙙ. а свого нае дꙑхаѭшта С 96.1 дьн ѹже пршъдъшѹ. повелѣ вьсꙙ вест ѧ вь темнцѫ С 104.24 кѹмрослѹженю ѹже отъвръженꙋ бꙑвъшѹ. вьса подънебесъскаꙗ. просвѣтшꙙ сꙙ С 185.29 многѹ же асѹ мнѫвъшѹ.  ношт ѹже прѣполовꙙшт сꙙ. не прѣстанѣѣше тлъкѫшті  велкомъ гласомъ вьпьѭшт С 515.17 Вече, оттогава нататък. шъдъ же къ гѹ молтвѫ сътворѫ ꙁа вꙑ.  ꙁа вьсего рода крьстꙗньска. да  прѣстанетъ ѹже кѹмрослѹжен неьствꙑмъ.  прдетъ благодѣть хсова по вьсе ꙁем С 17.3 ваша бо дръжава ѹже раꙁдрѹш сꙙ. ваше мѫтел҄ьство ѹже прѣста С 467.10, 11 помаꙁавъ же ѧ въ мꙙ хсово цѣл. ꙗкоже тѣмъ домъ домꙿ дѫштемъ. славт.  благословествт ба. даровавъшааго мъ рабомъ свомъ цѣл҄еньꙗ. да ѹже вьс же въ градѣ.  въ окрѫгън҄хъ вьсехъ жвѫшт. больнꙑѧ своѧ прношаахѫ къ н҄емѹ С 531.18 Напълно, съвсем, вече. она же ... вдѣѣше бо рѫкѫ стааго отъ огнꙗ ѹже вьсѫ ꙁгорѣвꙿшѫ. въсплакавꙿш горцѣ  въꙁдъхнѫвꙿш прпаде къ ногама стааго С 517.3 Сега, ей сега. слꙑшавъ же комсъ гласъ ꙁвѣр. ѹбоꙗ сꙙ.  хотѣаше бѣжат.  глагола мѫенкъ. не бо сꙙ бꙑлꙗ. се бо ѹже ꙁмьрѫтъ С 230.1 Най–после, вече. істінѣ прішедъші. юже да праꙁдънѹетъ стѣнъ К 7а 15 нъ врѣмѧ естъ юже. къ стѣі. ꙇ страшънѣі трапеꙁѣ прістѫпіті К 8а 3 2. Отсега, отсега нататък, занапред смъ поꙁдѣ нѣкъгда въ слѹха въшедъшемъ. мѣн҄енааго ьстьнааго костантна цѣсара. не прѣꙁьрѣ нъ кнгꙑ напсавъ.  посълавъ того поѹштааше. ово накаꙁанмъ ово ептмѭ. да сꙙ останетъ ѹже к томѹ. отъ таковꙑѧ богоборънꙑѧ хѹлꙑ С 188.18 3. Впрочем, следователно мꙑ бо ха мамъ  дного ба вѣмъ. же можетъ насъ ꙁбавт робъ свохъ отъ твою рѫкѹ. да ѹже же хоштеш творт то твор С 50.18 бѫдетъ же вамъ отъ мене ьсть велка.  дар бол҄ьш нѣхъ. да ѹже дꙿно отъ двого прѣдъложмъ вамъ. л жьръшемъ богомъ саномъ велкомъ  ьстемъ  даромъ достономь бꙑт. л не покорвъшемъ сꙙ отъѧт поꙗсꙑ  воньство С 73.23 пон҄еже ѹбо сълаꙁѹ коньна бꙑстъ. вьскрѣшень наста.  ловѣколюбьцꙿ владꙑка ново  странно жт. вь жꙁнь нашѫ вьнеслъ. ѹже бо ꙁа сьмрьть. ѹсьпень  сънъ глагол҄етъ сꙙ С 487.28 прѣдолѣвъ бо протвъствѹ сьмрьт.  вьсѫ крѣпость го отъмъ. то ѹже не матъ сътворт о тѹждерожден. гоже обраꙁъ въспрѧт многомъ млосрьдїмъ съподоблъ С 490.13 4. Наистина, действително не бѣ бо дꙿно отеьство стꙑмъ ... то како юже беꙁградьнкꙑ л ѧ нареемъ. л градьнкꙑ вьсеѧ вьсел҄енꙑѧ С 84.1 раꙁѹмѣте ꙗко ѹже рее господь. не ѹботе сꙙ отъ ѹбваѭштхъ тѣлеса. дѹшꙙ же не могѫштемъ ѹбт С 175.15 аште л да раꙁѹмѣѭ. да ѹже врѣмꙙ ѹбо протвѫ онѣмъ пльт сꙙ. глагол҄ѫштмъ. како немошт дѣл҄ьма хс молвъ сꙙ въстав лаꙁара С 306.7 прсꙙгохъ сꙙ къ пльт ...  двою ѹже дѣлесѹ раꙁѹмѣхъ С 511.18 ѹже [юже] не [н] οὐ μὴ ... ἀπ᾿ ἄρτι, οὐκέτι οὐ μή, οὐκέτι, οὐκ ἔτι, μηκέτι Вече не, повече не амнь же глѭ вамъ. ѣко юже не мамъ пт отъ плода лоꙁънааго. до того дьне егда пьѭ но въ цсрств бж М Мк 14.25 З юже не мъного глѭ съ вам. грѧдетъ бо се(го) мра кънѧѕъ. ꙇ вь мьнѣ не матъ несоже М Йо 14.30 З А хъ въста ѡтъ [...] же не ѹмретъ [...] же не ѹделѣе [...] Е 19б 15, 16  то творѣахѫ вьс дрѹгъ по дрѹꙁѣ съетаѧ себе. тѣмꙿже бꙑстъ вьсѣмъ дꙿно мꙙ. ѹже бо н онъ. н онъ. нъ вьс крьстꙗн нарем бꙑваахѫ С 86.20—21 тамо ѹбо. же сндѣаше по прьвѣѣмъ. ѹже не цѣлѣаше С 496. 16  вь поганьскъѩ къꙁн юже не ходте. н паⷦ҇ вьпрѣате сѧ Р II 4.1 юже нѣсмь οὐκέτι εἰμί Вече не съм, повече не съм ꙇ рее сего рад оставтъ лкъ отца своего  матерь своѭ. ꙇ прлѣптъ сѧ женѣ свое. ꙇ бѫдете оба въ плъть еднѫ. тѣмь же юже нѣсте дъва нъ една плътъ М Мт 19.6 А. Срв.Мк 10.8 М юже нѣсмъ достонъ нарещ сѧ снъ тво. сътвор мѧ ѣко едного отъ намънкъ твохъ М Лк 15.19 З А СК М З А СК Б О Н Е К С Р Х Гр ἤδη [τὸ] λοιπόν τοῦ λοιποῦ σχεδόν ἄρτι πάλαι οὖν οὐκοῦν τοίνυν δή юже ѭже ꙋже Нвб уже остар ОА ВА РРОДД юже диал НТ