Старобългарски речник
ѹжасьнъ 
ѹжасьнъ -ꙑ прил 1. Ужасѐн, изплашен  прьво ѹбо ѹжасн бꙑвъше. глаголаахѫ дрѹгъ къ дрѹгѹ. како ѹбо въꙁможемъ прстѫпт къ таковѹѹмѹ мѫтелю С 215.23— 24 ѹжасьн м мн [οἱ] φιλόζῳοι Ужасените, изплашените хора  послѣдьн҄е досажден отъ насъ прмъше негодѹте.  страшьнꙑм см мѫкам прѣтте. грѣхъ на нꙑ носꙙште. благовѣр. нъ не страшвомъ прѣтіте. н ѹжасънꙑмъ. н прстрашьнꙑмъ. по божї же любꙿв се мꙑ С 88.22 2. Изумен, удивен, смаян сьндошꙙ ранꙑ дъранꙗ го. ꙗкоже вьсе пльт го обнажт сꙙ  вьс прѣстоѧшт ѹжасьн бꙑвъше глаголаахѫ. како с тръптъ С 162.8 ѹжасенъ же бꙑвъ епскѹпъ. о ловѣьстѣ гласѣ елен҄.  не мꙑ вѣрꙑ о стѣѣмь артемонѣ. повелѣ вратарѹ прꙁъват дꙗкона флеа С 224.10—11 глагола же свꙙтꙑ артемонъ вдш л бꙑлꙗ. ьст вашꙙ. како слоѭ божѭ  господа нашего іс ха ꙁмьрѣшꙙ. ѹжасьнъ же бꙑвъ комсъ ꙗко беꙁъ жъꙁла  беꙁъ орѫжꙗ ꙁмор ѧ С 230.9 събравъше сꙙ ѹжасꙿн же бꙑвъше.  дввъше сꙙ бꙑвъшѹѹмѹ славьꙗхѫ ба С 551.7 3. Прен. Безстрашен, неустрашим, смел  како понесетъ марꙗ огн҄ь божьства твого. прѣстолъ тво полтъ ꙁареѭ свьтꙙ сꙙ.  тꙙ л можетъ понест. ѹжасъна дѣвца С 250.19—20 Изч С Гр ἔκϑαμβος ἀκαταπλήκτως ѹжаснъ ѹжасенъ ѹжасънъ ѹжасꙿнъ Нвб Срв ужасѐн, ужа̀сен ОА ВА ЕтМл БТР АР