Старобългарски речник
ѹжасъ 
ѹжасъ -а м 1. Ужас, страх ꙇ шедъшѧ бѣжашѧ отъ гроба. ꙇ мѣаше же ѩ трепетъ  ѹжасъ  нкомѹже несоже не рѣшѧ боѣахѫ бо сѧ М Мк 16.8 З А ꙇ бꙑстъ ѹжасъ на вьсѣхъ. ꙇ сътѧꙁаахѫ сѧ дрѹгъ къ дрѹгѹ глѭште. то естъ слово се М Лк 4.36 З А ѹжасъ бо одръжааше .  вьсѧ сѫщѧѩ съ нмъ о ловтвѣ рꙑбъ ѩже ѩсѧ М Лк 5.9 З А  двꙙтъ сꙙ ѹжасаѭште сꙙ къ себѣ  сътꙙꙁаѭште сꙙ глагол҄ѫтъ. то се страшно слово  боꙗꙁнь.  трепетъ  ѹжасъ. ꙿто се велко  двъно ѹдо. невдмꙑ намъ беспльтьнꙑмъ вꙑспрь богъ С 458.20—21  нъ ꙗко мрьтвъ оцѣпааше. а дрѹгꙑ ѹжасомъ дръжмъ бѣ.  облѣдѣвъ лежааше С 466.15 Смущение, уплаха, безпокойство. аꙁъ же рѣхъ въ ѹжѣсѣ моемъ отьвръженъ есмъ. отъ ліца оью твоею СП 30.23 2. Изумление, удивление ꙇ абе въста дѣвца  хождааше. бѣ бо лѣтома дъвѣма на десѧте. ꙇ ѹжаснѫшѧ сѧ ѹжасомь велемь М Мк 5.42 З ꙇ ѹжасъ прѩ всѧ. ꙇ славлѣахѫ ба З Лк 5.26А Благоговение, страхопочитание. егоже вдѣвъ адамъ съꙁъданꙑ прѣжде.  ѹжасомъ вьꙁбвь прьс. вьꙁп къ вьсѣмъ. сьпꙙштмъ отъ вѣка.  рее господь мо сь всѣм С 468.14 3. Изстъпление, безумие вѣровахъ тѣмьже въꙁглаголахъ. аꙁъ же съмѣрхъ сѩ ѕѣло. аꙁъ же рѣхъ въ ѹжасѣ моемь весь къ ложь СП 115.2 4. Възбуда тѹ бо тъгда сьсѣе хс. въ ѹжасѣ главꙑ сльнꙑхъ. тѹ сътрꙙсе сꙙ вь н҄емъ. тѹ раꙁвръꙁошꙙ ѹꙁдꙑ своѧ глагол҄ѫште С 466.17—18 М З А СП С Гр ἔκστασις ϑάμβος ἔκπληξις τρόπος ѹжѣсъ Нвб ужас ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА