Старобългарски речник
ѹжаст 
ѹжаст -ѹжашѫ -ѹжасш св Смая, слисам, изумя някого нъ ꙇ женꙑ еднꙑ отъ насъ. ѹжасшѧ нꙑ бꙑвъшѧ рано ѹ гроба. ꙇ не обрѣтъшѧ тѣлесе его. прдѫ глѭштѧ. ꙇ авлене аньћлъ вдѣвъшѧ. ꙇже глѭтъ і жва М Лк 24.22 Изч М З А Гр ἐξίστημι Нвб ужася, ужасявам ОА ВА ЕтМл БТР АР