Старобългарски речник
ѹдъ
ѹдъ
-а
м
1. Телесен орган, част от тялото
аще же око тво десное съблажнаатъ тѧ. ꙇꙁьм е връꙁ отъ тебе. ѹнѣе бо т естъ да погꙑблетъ еднъ ѹдъ твохъ. а не вьсе тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ћеонѫ
М
Мт 5.29
З.
Срв.Мт. 5.30
М
З
власꙑ же главѫ покрꙑлъ ес. да не врѣдтъ сѧ ꙁмѣненемь вѣтръ. ꙇ вꙿсѧ ѹдꙑ. потрѣбъно ѹстро на немь. да вꙿсѣм въсхвалтъ тѧ
СЕ
7b 12
въ то врѣмѧ. ходѧщѣ по тѣлес семѹ. ꙇ по ѹдомъ его. стоѩщю емѹ нꙑнѣ прѣдъ тобоѭ. въꙁбран емѹ вꙿсѣхъ пѫте
СЕ
42а 21
наведе гь ѹжасть сьна адама. прїмъ дꙿно отъ ребрꙿ го. сътвор мѹ женѫ. отъ свохъ мѹ ѹдовъ
С
9.9
тъгда повелѣ комсъ. желѣꙁнъ одрьць раждешт. отъ пльт го ѹдꙑ отърѣꙁоват
С
231.18
ходъ вьловьнъ мѣт. одѣнь ѹстроно. всѣм отьнѫдь ѹнт сꙙ подобаатъ. наѱанааго вь стад добрꙑѧ. дѣтѣл. ѹн҄ен бо вьнѣшꙿн҄хъ ѹдовъ. обраꙁъ стъ етеръ дѹшевьнаꙿго ѹстроньꙗ
С
497.29
Полов орган.
егꙿда же кѹ обраттъ сѧ на блѫдъ ѹдъ. л раꙁортъ сѧ емѹ пльтьнаа плъть. л вьꙁьрѣвъ на такъ къ
СЕ
36b 21
владꙑко же сцѣлт стьствьнъіѧ съблаꙁнꙑ. же раꙁдрѣшт страшънꙑѧ ѫꙁꙑ ... же повелѣт тѣлес поспѣхъ творт дѣтемь. же раꙁдрѣшт неплодьство. прѣстарѣвъшхъ ѹдъ
С
249.26
Вътрешности.
болѣꙁнь же напрасна люта неꙁдріема. до самѣхъ ѹдовъ доходꙙшт. болѣꙁньно твортъ. мраꙁмꙑмъ ѹство
С
89.21
бмомъ же стꙑмъ. коньашꙙ сꙙ тн жьꙁл. тъгда вьꙁбѣсвъ сꙙ повелѣ дрѣвесꙑ сѫкатꙑ бт ѧ. ꙗкоже ѹже вънѫтрьн҄ꙙѧ ѹдꙑ вдѣт
С
178.19
Става, мускул.
тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше. дон҄елже ѹдове рѫьнꙑхъ пръстъ ꙁгорѣвьше отъпадошꙙ
С
516.27
Образно.
бъ же гѣ въскрѣс н с нмꙸ҇ въскрѣстъ слоѫ своеѫ. не вѣсте л ѣко тѣлеса ваша ѹд хв сѫтъ
Е
2б 6
2.
Прен. Човешката личност, човешкото „аз“
мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност. о жтї небръгъше. пае родтел҄ь. пае ꙙдъ га вьꙁлюбьше. самого жтꙗ раштен носꙙште. прѣꙁьрѣшꙙ врѣменънѫѭ жꙁнь. да прославꙙтъ ба. въ ѹдѣхъ свохъ. поꙁорште бꙑвъшѫ мров
С
97.11—12
М
З
Е
СЕ
С
Гр
μέλος
μυελοί
σπλάγχνα
ἁρμονία
κοτύλη
Нвб
уд
остар
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР