Старобългарски речник
ѹдрьжань 
ѹдрьжань -ꙗ ср 1. Въздържание, въздържаност; целомъдрие ѡ ѹдръжань людьсцѣмь.  аань благодѣт стааго дха гю СЕ 61а 7 прм нашествѣ стааго дха. съподоб ѹдръжане.  вꙿсѭ стотѫ дарѹ е СЕ 81а 7 прѣпоѣшмъ братре. ѹдръжанемь крѣпꙿко рѣсла наша. се бо отвръꙁъ влка. рътога своего двьр. ꙁоветъ нꙑ СЕ 85b 23—24 Сдържаност, самообладание. ꙇ ѣже съвѣдꙑ. ꙇ хъже не съвѣдꙑ. ѣже сътворхъ волеѭ. л не волеѭ. похотѭ одръжмъ. вь гнѣвѣ л въ ѹдръжань. не могѫ бо тат СЕ 68b 11— 12 2. Постоянство, твърдост како много творꙙтъ сво прлежанꙿ. ꙗко съ ловѣкꙑ борѫште сꙙ.  съ колцѣмъ ѹдръжанмъ. поштень тѣлесно творꙙтъ С 497.8 ꙁан҄еже не къ ловѣкомъ стъ наш бра (!) нъ къ дѹховънꙑмъ лѫкавьства.  поштен наше  ѹдрьжань дѹховьно бѫд С 497.11—12 3. Прен. Заблуждение, самомнение, самолюбие кѹдꙙтъ  богосварнц бꙑваѭтъ. сце бо обохъ беꙁѹм. сце хъ гръжден ѹдръжанꙗ. ѹмꙑ бо хъ прѣльштенꙗ С 339.14 беꙁ ѹдрьжаньꙗ ἀδιαφόρως Без въздържание, невъздържано не лѣть т стъ ѹже въꙁлюбьне. беꙁъ ѹдръжаньꙗ жт. нъ ѹстав себѣ ꙁаконъ  правло С 496.29 Изч СЕ С Гр ἐγκράτεια ἐπιληψία ѹдръжань ѹдръжане ѹдръжан Нвб удържение остар ВА Срв удържане ОА НГер ЕтМл АР