Старобългарски речник
ѹдолѣтI 
ѹдолѣт -ѹдолѣѭ -ѹдолѣш св 1. Победя, надвия ѡтъемлѫтъ сѩ сѫдъбꙑ твоѩ отъ ліца его. вьсѣмъ врагомъ своімъ ѹдолѣетъ. въсѣмъ врагомъ свомъ ѹделѣетъ СП 9.26 сотона  дѹѯъ  вовода днъ ст же невдмъ ѹбо м҃ мъ да ѹдолѣтъ. да не бѫдетъ С 73.5  їмже насъ прѣбра дꙗволъ. тѣмь ѹдолѣ мѹ хс. то само орѫж вьꙁꙙтъ.  тѣмь го прѣбра С 489.5—6 дрѣвомъ прѣбра адам дꙗволъ. крьстомъ ѹдолѣ дꙗволѹ хъ С 489.19 гда бо ѹꙁьрѫ наꙙтъкъ мо. сце ѹдолѣвьшъ сьмрьт ѹже не боѭ сꙙ. ѹже не страшѫ сꙙ протівнааго С 490.8 Превъзмогна, преодолея, надделея. ꙇ аꙁъ же тебѣ глѭ. ѣко тꙑ ес петръ. ꙇ на семь камене съꙁждѫ црквъ моѭ ꙇ врата адова не ѹдолѣѭтъ е М Мт 16.18 2. Завладея, овладея  прѣдастъ ѩ вь рѫцѣ врагомъ  ѹдолѣшѩ імъ ненавдѩщ іхъ СП 105.41 Изч М СП СЕ С Гр κατισχύω κατακυριεύω κυριεύω νικάω περιγίγνομαι καταπαλαίω Нвб Срв одолея книж остар ОА ВА РБЕ