Старобългарски речник
ѹдоблꙗт 
ѹдоблꙗт -ѹдоблꙗѭ -ѹдоблꙗш несв св 1. Побеждавам, надвивам въ сѣті своеі съмѣрітої. прѣклонітъ сѩ і падетъ. егда ѹдоблѣлъ бѫдетъ ѹбогъмъ СП 9.31 аще бо есте съоблъен. вамъ напасть не ѹдоблѣетъ. блюдѣте сѧ. къ комѹ прстѫпсте СЕ 97b 5—6 радѹ сꙙ обрадованаꙗ господь сь тобоѭ. ѹже т непрꙗꙁнь не ѹдобьꙗтъ С 251.2 Превъзмогвам.  аꙁь же тебѣ глѭ. ѣко тꙑ есі петръ.  на семъ петрѣ. съꙁіждѫ црковь моѭ.  врата адова не ѹдоблѣѭтъ е А Мт 16.18 2. Обземам, завземам, обладавам ѡтъ таінꙑіхъ моіхъ оісті мѩ.  отъ тѹждѹхъ поштѩді раба своего. ѣште мі не ѹдоблѣѭтъгда непороенъ бѫдѫ.  оцѣштѫ сѩ отъ грѣха велка СП 18.14 стопꙑ моѩ направ по словес твоемѹ. ї да не ѹдоблѣетъ мнѣ вьсе беꙁаконе СП 118.133 3. Властвам, господствам ѣко овьцѩ въ адѣ положенꙑ сѫтъ. съмрътъ ѹпасаетъ ѩ. і ѹдоблѣѭтъ імъ правіі ꙁаѹстра СП 48.15 жеꙁлъ слꙑ посълетъ гь тебѣ отъ сона. ї ѹдоблѣеш посрѣдѣ врагъ твоїхъ СП 109.2 Изч А СП СЕ С Гр κατισχύω κατακυριεύω κυριεύω ѹдобьꙗт ѹдоблѣт Нвб Ø