Старобългарски речник
ѹдвт 
ѹдвт -ѹдвлѭ -ѹдвш св 1. Прен. Прославя, възвелича ї ѹвѣдте ѣко ѹдів гь прⷣ҇ѣнаго своего СП 4.4 Срв. СЕ73а 10 свтꙑмъ іже сѫтъ на ꙁемі его ѹдіві гъ. въсѩ волѩ своѩ въ ніхъ СП 15.3 2. Прен. Проявя, покажа ѹдіві мілості твоѩ спаѩ ѹпьваѭштѩѩ на тѩ СП 16.7 благословественъ гі ѣко ѹдівілъ естъ мілость своѭ въ градѣ остоѣнъѣ СП 30.22 Изч СП СЕ Гр ϑαυμαστόω ѹдівт ѹдівіт Нвб удивя [се], удивявам [се], удивлявам [се] ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА