Старобългарски речник
ѹдебелѣт
ѹдебелѣт
-ѹдебелѣѭ
-ѹдебелѣш
св
Закоравея, загрубея, стана безчувствен [образно]
с пророкъ ꙁдалеа глаголааше прѣд вдꙙ. слѹхомъ слꙑшꙙтꙿ не раꙁѹмѣѭтъ. вдꙙште не вдꙙтъ. ѹдебелѣ бо срьдьце люд схъ. ѹшма тꙙжьцѣ слꙑшашꙙ. о с помѣжшꙙ. да не вдꙙтъ ома. н ѹшма слꙑшꙙтъ. н срьдьцемъ раꙁꙋмѣѭтъ
С
334.22
Изч
С
Гр
παχύνομαι
Нвб
удебелявам [се], удебеля [се]
ОА