Старобългарски речник
ѹдарт 
ѹдарт -ѹдарѭ -ѹдарш св 1. Ударя, нанеса удар ꙇ се еднъ отъ сѫштхъ съ смъ. простеръ рѫкѫ ꙁвлѣе ножъ сво. ꙇ ѹдарь раба архереова. ѹрѣꙁа емѹ ѹхо М Мт 26.51 З, А, СК, Б. Срв.Мк 14.47 М, З;Лк 22.50 М, З;Йо 18.10 М З А СК вдѣвъше же  же бѣахѫ о немь. бꙑваемое рѣшѧ емѹ г аще ѹдармъ ножемъ М Лк 22.49 З аще которꙑ простъ люднъ. вражъдѫ мꙑ. ѹдартъ ка.  ѹкръвавтъ . ҃ꙇ день да покаетꙿс СЕ 103а 25 раꙁгнѣвавъ же сꙙ дѹкꙿсъ. вьꙁьмъ камꙑкъ. връже да ѹдартъ дꙿного отъ стꙑхъ С 74.13 вълаꙁꙙштѹ же піѡню вь темнцѫ. днъ отꙿ вонъ ѹдар  по главѣ велꙿм ꙗкоже врѣдт го С 139.8 2. Почукам, похлопам [на вратата] прблжвъше же сꙙ къ домѹ стааго ѹдаршꙙ вь двьр. кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ С 38.7—8  шедъше вьслѣдъ н҄его додошꙙ мѣста.  ѹдарвъше въ двьр акꙑ ѫродѹѭште ꙿто. отвръꙁъ днъ отъ братѧ С 145.26 гоже помъ ѹенкъ ѳеодѡръ сьнде къ старцѹ.  ѹдарвъ въ двьр по обꙑаю.  старцѹ хотꙙштѹ отврѣст поклонста сꙙ дрѹгъ дрѹгѹ С 298.19 3. Прич. мин. деят. като същ. ѹдарь м ед ὁ παίσας, ὁ πατάξας Този, който е ударил; ударилият глште. прорьц намъ хе кто естъ ѹдаре тѧ М Мт 26.68 З, А, СК. Срв.Мк 14.65 М З рѫцѣ же ѹдарьшѹѹмѹ го.  ребра обꙙтршꙙ сꙙ. ꙗкоже два мѹ отъдꙑхат С 139.10 ѹдарт въ [ꙁа] лантѫ, ѹдарт ꙁа ѹхо ῥαπίζω εἰς τὴν σιαγόνα, ῥαπίζω, δίδωμι ῥάπισμα Ударя плесница аꙁъ же глѭ вамъ. не протвт сѧ ꙁълѹ. нъ аще кто тѧ ѹдартъ въ деснѫѭ лантѫ. обрат емѹ  дрѹгѫѭ М Мт 5.39 З. Срв. К4а 33 тъгда ꙁапльвашѧ лце его. ꙇ пакост емѹ дѣашѧ. ов же ꙁа лантѫ ѹдаршѧ М Мт 26.67 З А егоже ѩшѧ  ѹдаршѧ  ꙁа лантѫ. ꙇ ведошѧ  въ дворъ каафнъ СЕ 48а 3—4 въера ꙁа ѹхо ѹдаренъ бꙑвааше. дьнесь блсцанмь бжіемь адовъское жілште бьеть К 13а 24 Срв. С449.25 М З А СК Б СЕ К С Гр πατάσσω παίω κρούω ѹдаріт ꙋдарт Нвб ударя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА