Старобългарски речник
ѹдалт 
ѹдалт -ѹдалѭ -ѹдалш св 1. Отдалеча, отстраня, отнема ѹдаллъ есі ꙁнаніѣ моѣ отъ мене. положшѩ мѩ въ мръꙁость себѣ СП 87.9 Образно. тꙑ же гі не ѹдалі помошті твоеѩ отъ мене. на ꙁастѫпленъе мое пріꙁърі СП 21.20 тꙑ же гі не ѹдалі щедротъ твоіхъ отъ мене. млость твоѣ  рѣснота твоѣ вꙑнѫ ꙁастѫпісте мѩ СП 39.12 ѹдаллъ есі отъ мене дрѹга їскрънѣго. ї ꙁнаніѣ моѣ отъ страсті СП 87.19 ель далее отъстоѩтъ вьстоці отъ ꙁападъ. ѹдалілъ естъ отъ насъ беꙁаконньѣ наша СП 102.12 2. Прен. Продължа, удължа; увелича біемъ же блаженꙑ славьꙗше ба глꙙ. многашд бърашꙙ сꙙ съ мноѭ бо не прѣмогошꙙ мене. на хръбьтѣ момъ коваахѫ грѣшнц. ѹдалшꙙ беꙁакон хъ С 113.11 3. Прич. мин. страд. като прил. ѹдал҄енꙑ μεμακρυμμένος Прокуден, прогонен слаⷡ҇ въ концъ о людехъ ѹдаленꙑхъ. сѣⷣ҇ отъ стꙑхъ дадов вь тѣлопьсаньѣ. егда ѩсѩ і іноплеменьніці въ ег҄епьтѣ СП 55.1 Изч СП С Гр μακρύνω ѹдаліт Нвб удаля остар ВА РРОДД