Старобългарски речник
ѹгождень 
ѹгождень -ꙗ ср 1. Угода, желание, воля ѡе стꙑ враю дшамъ  тѣломь ... ꙇцѣл раба твоего сего. ꙇмⷬ҇ѧ. отъ одръжѧщааго тѣлесънааго недѫга. благодѣтѭ ха твоего. ꙇ жв  по твоемѹ ѹгожденью СЕ 24b 9—10 Полза, изгода. дѣт хвалѫ прносꙙтъ. да вьсе ꙁаскоп. тъште слово покажетъ непрꙗꙁн. лма бо ремьствомъ нѣкꙑмъ.  ѹгожденмъ сеѧ жꙁн. любо  ꙁъло хотꙙштꙙ сътворт С 337.20 2. Угодничество, ласкателство ѹобраꙁ вь немь добродѣанѣ. ꙇстнꙿно творт. а не ѹгожденѣ комъ. л себѣ ѹгаждат въ тръпѣне. благовѣре СЕ 94b 7 Изч СЕ С Гр τὸ εὐάρεστον ἀρέσκεια χάρις [вар. κολακεία] ѹгожден Нвб Срв угождаване, угодяване диал НГер угаждане ОА ЕтМл БТР АР