Старобългарски речник
ѹгодьнъ 
ѹгодьнъ -ꙑ прил 1. Угоден; който е такъв, какъвто трябва жве нѣ въ кое пештерѣ еї. лѣтъ. толко же алꙿъбоѭ  благꙑм дѣлꙑ. поспѣшвъ. ьстьнъ ав сꙙ  ѹгодьнъ бѹ. ꙗкоже мѹ  даръ на бѣсꙑ полѹт С 514.11 Богоугоден, благочестив. ѡ жт емѹ во вꙿсемь говѣнь. ꙇ бескврънънѣ. ꙇ ѹгодьнѣ жть. гю помолм СЕ 98b 2 въꙁдадмъ благодѣтел҄ев ꙁа бꙑвъшѫѭ на насъ млость. въꙁдаань довьльно. жт ѹгодьно.  дѹшѫ трѣꙁвѫ  въстанвѫ С 493.12 2. Като същ. ѹгодьна, ѹгодьнаꙗ ср мн τὰ ἀρεστά, [τὰ] εὐάρεστα, τὸ ϑέλημα Богоугодни, приятни на Бога дела ꙇ посълавꙑ мѧ съ мъноѭ естъ. не остав мене едного отцъ. ѣко аꙁъ ѹгодъна творѭ емѹ въсегда М Йо 8.29 З А тꙑ  семѹ рабѹ твоемѹ. подажд мꙑсль праведънѫ. ꙇ жꙁнь добродѣтѣльнѫ. да по ꙁаповѣдемъ твомъ жвъ. ꙇ ѹгодънаа твоѣ сътворь СЕ 7а 15 дажд мъ вꙿсегꙿда. поѹат сѧ ꙁаповѣдемъ твомъ. ꙇ ѹгодънаа твоѣ дѣѣт СЕ 8а 1 навестъ насъ на пѫть правꙑ. тебѣ едномѹ кланѣт сѧ. тѧ прославт. тебѣ едномѹ ѹгодънаа творт СЕ 41а 9 молѭ въ ннѣю браⷮ҇ѣ моѣ. елко же васъ естъ боѩщь сѧ ба.  творѧщъ вꙿсегда емѹ ѹгоднаа Р II 1.27 ѹгодьнъ бꙑт ἀρέσκω Нравя се, харесвам се, угоден съм някому не тъѭ схъ рад нъ нѣхъ многꙑхъ ходатаю тебѣ бꙑвъшѹ. да аште ѹбо ѹгодьна тебѣ сѫтъ словеса моꙗ  обѣт. вьꙁнкн  обѣшта сꙙ не стꙑд сꙙ С 48.23—24 Изч М З А СЕ С Р Гр εὐάρεστος ἀρέσκων ѹгодънъ ѹгоднъ Нвб угоден ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ЕА