Старобългарски речник
ѹгодьнкъ 
ѹгодьнкъ м Угодник на Бога, праведник въ нѣмꙿ же всѣмъ  дрѹго прѣславꙿно ѹдо. прбꙑ вѣрьнꙑмъ хсовомъ ѹгодьнкомъ. юньць прведенъ на даръ бв С 565. 13—14 благъ ѹгодьнкъ εὐάρεστος Този, който е угоден на Бога, богоугодник потомь же  отꙿца свого арꙿхагꙿг҄еловꙑ рад благодѣт. обратвъ блага ѹгодьнка покаꙁа бѹ. ꙗкоже  ха рад мѫен съвръш С 26.5 Изч С Нвб угодник остар диал ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА