Старобългарски речник
ѹгодьнкъ
ѹгодьнкъ
-а
м
Угодник на Бога, праведник
въ нѣмꙿ же всѣмъ дрѹго прѣславꙿно ѹдо. прбꙑ вѣрьнꙑмъ хсовомъ ѹгодьнкомъ. юньць прведенъ на даръ бв
С
565. 13—14
благъ ѹгодьнкъ
εὐάρεστος
Този, който е угоден на Бога, богоугодник
потомь же отꙿца свого арꙿхагꙿг҄еловꙑ рад благодѣт. обратвъ блага ѹгодьнка покаꙁа бѹ. ꙗкоже ха рад мѫен съвръш
С
26.5
Изч
С
Нвб
угодник
остар
диал
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА