Старобългарски речник
ѹгодт 
ѹгодт -ѹгождѫ -ѹгодш св 1. Угодя, изпълня желанията на някого нкꙑже бо рабъ можетъ двѣма гнома работат. л едного вьꙁненавдтъ. а дрѹгаго вьꙁлюбтъ. л едномѹ ꙋгодтъ. а о дрꙋꙁѣмь небрѣщ вьънетъ СК Мт 6.24 дьн же бꙑвъшѹ роꙁьства родова. плѧса дъшт родѣдна по срѣдѣ  ѹгод родов М Мт 14.6 З  въшедъш дъштер еѩ родѣдѣ. ꙇ плѧсавъш  ѹгождъш родов М Мк 6.22 З А Угодя, изпълня Божиите изисквания. ѹгождѫ прѣдъ гмъ въ странѣ жівѫщіхъ СП 55.14 Срв. СП114.8 да обрѧщемъ сѧ прѣдъ тобоѭ. ѹгождьше. ꙇ не стꙑдѧще сѧ СЕ 17а 19 ѡ ѹкрѣпльшмь нꙑ. пръвѣе съконьанѣ. ѹгодт прѣдъ гдемь. ꙇ посълат богатꙑѩ млост СЕ 61а 14 о обомъ бо творааше попеень.  скръбꙙштꙙѧ прѣпокот прлежꙙ. ашеѭ стѹденꙑ водꙑ.  богѹ ѹгодт дховьнѫѭ пѣснѭ. прѣпровод же таковꙑ трѹдъ творꙙ С 550.19 2. Прич. мин. деят. ѹгождь a) εὐαρεστήσας Угодили, които служат на Бога гі вьндѫ въ (х)рамъ тво. (по)кланѣѭ сѧ къ цркв стѣ тв(ое) мⷧтвам стꙑхъ твохъ. ѹгождьшхъ тебѣ оⷮ҇ вѣка добрꙑм дѣлꙑ СС Iа 5—6 даровавъ намъ ꙇмь. тꙑ плодось внънꙑ блгв. мⷧотвам стꙑѩ брцѧ. ꙇ вꙿсѣхъ стꙑхъ твохъ. ѹгождьшхъ тебѣ отъ вѣка СЕ 14а 19 ѹгождьше м мн Тези, които служат на Бога; угодилите  ѣко петръ покаавъ сѧ млость полѹвъ. бѫдетъ прѧстьнкъ црства твоего. съ вꙿсѣм ѹгождьшм тебѣ отъ вѣка СЕ 80а 19 3. Прен. Умилостивя; помиря, постигна помирение  раꙁдражшѩ і въ наінанхъ своіхъ.  ѹмънож сѩ вь ніхъ паданье.  ста фнісь  ѹгоді.  прѣста сѣъ СП 105.30 М З А СК СП СС СЕ С Гр ἀρέσκω εὐαρεστέω ἀντέχομαι ἐξιλάσκομαι ꙋгодт ѹгодіт Нвб угодя, угодявам, угаждам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ЕА