Старобългарски речник
ѹгнѣтат 
ѹгнѣтат -ѹгнѣтаѭ -ѹгнѣташ несв Притискам, натискам ꙇ де съ нмь. ꙇ по немь дѣаше народъ мъногъ. ꙇ ѹгнѣтаахѫ  М Мк 5.24 З А СК У ꙇ глашѧ емѹ ѹенц его. вдш народъ ѹгнѣтаѭштъ тѧ. ꙇ глеш къто сѧ пркоснѫ сѧ мънѣ М Мк 5.31 З А СК У ѣко дъшт ноѧда бѣ емѹ. ѣко дъвою на десѧте лѣтѹ.  та ѹмрааше. егда дѣаше народ ѹгнѣтаахѫ  М Лк 8.42 З А СК Изч М З А СК У Гр συνϑλίβω συμπνίγω Нвб угнетявам ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР