Старобългарски речник
ѹвѧнѫт 
ѹвѧнѫт -ѹвѧнѫ -ѹвѧнеш св 1. Увехна, повехна, загубя жизнените си сили тꙑ фараѡсѹ въ срьдц втавъ. новорожденꙑѧ ждовъскꙑ дѣт акꙑ трѣвѣ ѹвꙙнѫт сътвор С 389.14 2. Прен. Загасна, угасна  лѹꙙ пламенънꙑѧ. ѧже (!) вьшествꙗ твохъ вонъ не сътрьпѣвъшꙙ. страшнааго  трепетънааго повелѣнꙗ твого. ѹвꙙнѫшꙙ о мьнѣ С 164.19 Изч С Гр ἀπομαραίνω ѹвꙙнѫт Нвб увяна, увена диал НГер ДА Срв [не]вен ’градинско цвете’ СтИл,РЛФИ Невена, Невяна СтИл,РЛФИ