Старобългарски речник
ѹвѧꙁнѫт 
ѹвѧꙁнѫт -ѹвѧꙁнѫ -ѹвѧꙁнеш св 1. Заплета се, омотая се; впримча се [образно] въꙁдрадѹемъ сѩ спніі твоемъ. угльбѫ ѩꙁꙑці въ пагѹбѣ ѭже створішѩ. вь сѣті сеі ѭже съкрꙑшѩ увѩꙁе нога іхъ СП 9.16 2. Прен. Уплета се; попадна в нещо ꙁнаемъ естъ гь сѫдъбꙑ творѩ. вь дѣлѣхъ рѫкѹ своею ѹвѩꙁе грѣшьнікъ СП 9.17 прм владꙑко  нꙑн҄ѣ съвонꙑ моѧ. ѹвꙙꙁъшꙙ ѹбо вь сѣтехъ дꙗвол҄ѣхъ. нꙑн҄ѣ же прбѣгаѭштꙙѧ къ тво благꙑн҄ С 110.1 3. Прич. мин. деят. като прил. ѹвѧꙁꙑ ἁλῶν Изпаднал в плен [на греха] прен ѡ беꙁѹмь пае же ѡ сьребролюбьство. вьсе бо то пород ꙁъло ... сце бо стъ ꙁълꙑ корень ть. бѣса лютѣ. ѹвꙙꙁъшꙙѧ вьꙁвѣшаѧ дѹшꙙ.  твортъ вьсего не ꙁнат.  себе  блжьнꙙѧ С 411.24 Изч СП С Гр συλλαμβάνω παγιδεύομαι ѹвꙙꙁнѫт ѹвѩꙁнѫт Нвб увежа, увяжа диал НГер ЕтМл